Въведение
Трюфелите, мистериозните и високо ценени подземни гъби, представляват кулинарен деликатес и природно богатство. Сред тях, пресният летен трюфел (Tuber aestivum Vittad.), познат още като "черен летен трюфел" или "Скацоне", заема специално място, вкл. и в българската природа. Този доклад има за цел да представи подробно изследване на Tuber aestivum, фокусирайки се върху неговата биология, разпространение в България, екологични изисквания, стопанско значение, методи за намиране и опазване.

Таксономия и Морфология
Tuber aestivum принадлежи към семейство Tuberaceae, разред Pezizales. Той е вид ектомикоризна гъба, живеещ в симбиоза с корените на определени дървета.
Плодно тяло (Аскокарп): Подземно, обикновено на дълбочина 5-15 см, понякога и по-дълбоко. Формата варира от неправилно кълбовидна до грушевидна, с размери от 2 до 10 см в диаметър (рядко над).
Перидий (Външна кора): Повърхността е характерна с голями пирамидални връхчета (веруки), черно-кафяви на цвят. Веруките са много по-едри и по-релефни в сравнение с по-ценния черен трюфел (Tuber melanosporum). На допир е твърда и грапава.
Глеба (Вътрешна месеста част): При зрели екземпляри е първоначално бяла или кремава, преминавайки към светлокафява до орехова при пълна зрялост. Характерна е със силно мраморна структура, образувана от тънки, бяли или светло-бежови венилки (хифи), които се разклоняват. Консистенцията е твърда, но не каменеста.
Аромат и Вкус: Ароматът е интензивен, приятен, земен и горски, с нотки на горски ядки, гъби и суха трева. По-слаб е от този на T. melanosporum и T. magnatum, но отчетлив. Вкусът е деликатен, горчикаво-орехов, по-слаб от черните зимни трюфели.

Разпространение и Екология в България
Tuber aestivum е широко разпространен в умерените зони на Европа. В България той се среща в подходящи местообитания из цялата страна, с по-чести находища в:
Предбалкана и Стара Планина: Горски масиви със смесени широколистни гори.
Средна Гора и Родопите: Дъбови и габърови гори на умерени надморски височини.
Дунавската равнина и Странджа: Също при наличие на подходящи дървесни видове и почви.
Симбионтни Дървета: Създава микориза предимно с дъб (Quercus spp.), габър (Carpinus betulus), бук (Fagus sylvatica), леска (Corylus avellana), по-рядко с бреза, липа и бор. Предпочита известкови почви (калциеви), добре дренирани, с умерено съдържание на хумус, с почти неутрален до лек алкален pH. Не понася застой на вода.
Климат: Термофилен вид. Расте в райони с топло лято и умерено влажна пролет. Сезонът на растеж и събиране е от края на май/началото на юни до края на септември/октябрь, в зависимост от надморската височина и климатичните условия през годината. Дъждовната пролет е критична за добро развитие.

Биология и Жизнен Цикъл
Жизненият цикъл на летния трюфел е сложен и зависи от симбиозата с дървесния гостоприемник:

1. Симбиоза (Микориза): Хифите на гъбата обвиват и проникват в корените на дървото, образувайки микориза. Дървото получава вода и минерали (особено фосфор), които гъбата усвоява по-ефективно, а гъбата получава въглехидрати (захари) от фотосинтезата на дървото.
   
2. Образуване на Плодно Тяло: При подходящи условия (температура, влажност, почва) през пролетта и началото на лятото се формират начални структури на плодните тела.
   
3. Зреене: Плодните тела бавно узряват през лятото. Зреенето е процес на натрупване на ароматни съединения и развитие на глебата.
   
4. Размножаване: При пълна зрялост глебата съдържа хиляди спори (аскоспори), опаковани в торбички (аски). Разпространението зависи от животни (глигани, зайци, мишки), които, изяждайки трюфелите, разпространяват спорите си чрез изпражнения. Спорите прорастват и търсят подходящ корен на симбионтно дърво.
   
   

Кулинарна Стойност: Въпреки че се счита за по-малко интензивен и ценен от Tuber melanosporum (черен перигорски трюфел) или Tuber magnatum (бял трюфел), пресният летен трюфел е високо ценен деликатес. Използва се прясно (настърган върху топли ястия като паста, ризото, яйца, омлети, пиле), за приготвяне на ароматни масла, сосове, пастети. Ароматът му е по-добре съхранен при готвене в сравнение с белия трюфел.
Пазарна Стойност: Цената му е значително по-ниска от тази на Сушени черни зимни трюфелите зимни или белите трюфели, но остава високоплатена гъба. В България пазарът е предимно локален и неформален, но интересът расте. Има потенциал за развитие на трюфело-култура (трюфледжи).
Трюфело-Култура (Трюфледжи): Инокулирането на млади дървета (най-често дъб, габър, леска) със спори на T. aestivum и засаждането им в подходящи почви е развиващ се отрасъл в Европа. България има добър потенциал за това поради климата и почвите си. Урожаите се появяват след 5-10 години.

Методи за Намиране и Събиране
Намирането на диви трюфели изисква специфични знания и умения:

1. Традиционни Знаци: Опитни търсачи ("трюфалджии") наблюдават терена за "горски знаци": области с по-оскъдна тревна растителност ("brûlé" или "изгорялото"), присъствие на симбионтни дървета, специфичен тип почва, наличие на насекоми, привлечени от аромата (трюфелни мухи).
   
2. Обучени Животни: Най-ефективният и етичен метод е с помощта на обучени кучета (най-често породи като Лаготто Романьоло, но и други). Кучетата имат изключителен нюх и могат да локализират зрелите трюфели, без да ги повреждат. Свинете, които също имат отличен нюх и естествено търсят трюфели, се използват по-рядко, тъй като имат тенденцията да изяждат намереното.
   
3. Събиране: Зрелите трюфели се изкопават внимателно с малка лопатка или ръкави, за да се избегне повреждане на микоризата по корените и самата гъба. Важно е да се оставят незрели екземпляри на място!
   
   

Правен Статут: В България диворастящите трюфели са защитени съгласно Закона за биологичното разнообразие и Наредба № 7 от 2012 г. за защита на гъбите. Събирането им изисква разрешително, издавано от регионалните инспекторати по околната среда и водите (РИОСВ). Събирането без разрешение е наказуемо.
Основни Заплахи:
Незаконно и Неустойчиво Събиране: Масово събиране с лопати и градински инструменти, което разрушава микоризата и поврежда незрели плодни тела, нанасяйки непоправими щети на популациите.
Унищожаване на Местообитания: Изсичане на гори, урбанизация, интензивно земеделие.
Климатични Промени: Продължителни суши или непредвидими валежи могат да нарушат жизнения цикъл и да намалят добивите.
Липса на Информираност: Много хора не знаят за защитения статут на трюфелите или методите за устойчиво събиране.

Заключение и Перспективи
Пресният летен трюфел (Tuber aestivum) е ценен природен ресурс и кулинарен специалитет на България. Наличието му свидетелства за здрави екосистеми със зрели широколистни гори и известкови почви. Въпреки широкото си разпространение, видът е уязвим към незаконното и неустойчиво експлоатиране и загуба на местообитания. Устойчивото управление е ключово за запазването му:
Строго спазване на законодателството и събиране само с разрешително.
Приоритизиране на методите за намиране с обучени кучета.
Развитие на трюфело-култура (трюфледжи) като устойчив алтернативен източник и за намаляване на натиска върху дивите популации.
Повишаване на осведомеността на обществеността за екологичната важност и защитения статут на трюфели Пловдивте.
Научни изследвания за картиране на местообитания, оценка на популациите и усъвършенстване на техниките за култивиране.

Инвестициите в опазването и устойчивото използване на Tuber aestivum* могат да донесат както екологични ползи (запазване на биоразнообразието и почвеното здраве), така и икономически предимства (развитие на селски туризъм, производство на висококачествен хранителен продукт). Пресният летен трюфел, този български "черен диамант", заслужава внимание и грижа за да продължи да бъде част от нашите гори и кулинарни традиции.